Как се диагностицира астма?

Кашлица, затруднено дишане, пристъпи на задух – симптомите на астма звучат плашещо и нищо чудно, че се страхуваме да чуем тази диагноза.

Астмата е хронично заболяване, което засяга както възрастни, така и деца и може да се усложни, както и да влоши значително качеството на живот. В глобален аспект тя е най-често срещаното хронично заболяване при децата, а през 2019-та година броят на пациентите с астма е бил 262 милиона (1). Въпреки това, голям брой от тези хора успяват да водят нормален начин на живот.

Поставянето на правилната диагноза навреме обаче е от огромно значение и не бива да се отлага. С лекарства и с правилната хигиена на живот болестта може да се контролира така, че да не се задълбочи и да не води до сериозни усложнения като дихателна недостатъчност, пулмонална хипертония и сърдечни увреждания. Не е изключено и благодарение на добрия контрол и избягването на алергични дразнители и чести пристъпи астмата след време да отшуми спонтанно.

При отделните пациенти астмата може да се прояви различно. Най-честите симптоми са кашлица и усещане за задух, като те се проявяват най-тежко през нощта и рано сутрин. Симптомите обикновено се влошават и при вирусна инфекция, по време на физическо усилие, при излагане на студен въздух. Специфично при астмата е, че болният изпитва затруднение при издишане. Често по време на пристъп издишането е съпроводено със специфичен свиркащ звук.

Наличието на тези симптоми обаче не е достатъчно, за да се постави категорична диагноза. Астмата се открива чрез комплексни изследвания, като от съществена важност е анамнезата на болния. Специфичен фактор относно поставянето на диагноза е и това, че между пристъпите пациентите имат съвсем нормална белодробна функция.

Медицинска история

При съмнение за наличие на астма, вашият лекар първо ще се поинтересува дали в семейството ви има случаи на астма, атопични заболявания, хранителни алергии. Пациентите, които по линия на майката или на бащата (или на двамата родители) имат болни от астма или други алергични прояви, са в по-висок риск. Това е така, тъй като генетичното предразположение е един от основните фактори за развитие на болестта.

Лекарят ще оцени и това колко често се проявяват симптомите и от какъв тип дразнители се провокират.

Физикално изследване

По време на физикалното изследване, лекарят ще направи оценка на дишането ви, ще ви преслуша със стетоскоп, ще наблюдава движението на гръдния кош и ще провери дали са налични хрипове. Физикалното изследване включва и измерване на кръвното налягане и на пулса, които също могат да насочат към наличие на астма, тъй като по време на пристъп често се наблюдава учестено сърцебиене (тахикардия).

Лекарят ви ще провери и за признаци на алергия, включително обриви.

Спирометрия

Другото популярно име на това изследване е ФИД или функционално изследване на дишането. От името му можете да се досетите, че представлява оценка на това дали има нарушения в процеса. Цялото изследване отнема около десет минути, като пациентът не се нуждае от предварителна подготовка.

Чрез спирометрия или ФИД се определя функционалният капацитет на белите дробове. Установява се има ли нарушения в процесите на вдишване и издишване, измерва се количеството въздух, което попада в белите дробове при дишане и как се разпределя кислородът в тях.

Изследване на пиковия пото

Представлява издухване в малко ръчно устройство, наречено пикомер. Този метод се използва с цел оценка на това колко бързо можете да издишате, което на свой ред издава дали има стеснение на дихателните пътища. При вече оставена диагноза астма, тестът на пиковия поток е един от методите за проследяване на състоянието.

Тестове за алергии

Ако имате алергии, това не е достатъчно за поставяне на диагноза астма. Повечето астматици обаче проявяват различни алергични реакции, които са и чести виновници за настъпването на пристъпи. Затова е важно чрез кръвен или кожен тест да се установи точно към какви алергени пациентът има непоносимост, за да се ограничи излагането му и така да се намали честотата на пристъпите.

Рентгенография

Рентгеновата снимка на гръдния кош не е основен метод за поставяне на диагноза астма, но може да покаже някои промени. Сред тях са увеличено количество слуз в белите дробове или удебеляване на стените на дихателните пътища. При някои пациенти с астма обаче рентгенографията може да не покаже никакви патологични изменения.

В заключение:

Няма едно единствено изследване, с което категорично да се установи наличие на болестта. За да бъде диагнозата точна, вашият лекар трябва да назначи комбинация от тези методи. Ако пациентът действително има астма, контролът на болестта е от огромно значение дали астмата ще протече тежко и с усложнения или пристъпите ще са по-скоро редки.

Важно е да следвате предписанията на вашия лекар
Да си осигурите удобен за използване инхалатор. Zano Inspire например е компактен и тих и е особено подходящ за деца
Да избягвате дразнители от алергичен и вирусен характер.

С правилната грижа и добър контрол е напълно постижимо животът с астма да бъде пълноценен за пациента!